В памет на Стойко Кожухаров

Моят дядо Стойко Кожухаров беше фотожурналист. Израснах в неговата лаборатория и макар и да не се запалих по фотографията преди да навърша 30, научих от него много неща, ей така като на игра. Някои уроци идват в живота ти без дори да разбираш за тях и както казва Стив Джобс: „You can only connect the dots going backwards…“

Преди няколко години намерих в интернет негов колега, който ми написа писъмце, което публикувам по-долу… Споделям го, защото се гордея с дядо ми и макар и на небето, съм сигурна, че наминава през блога и разглежда снимките, които правя.

„Здрaвей Линда, много ме развълнува! Пробуди у мен стари спомени за колеги и приятели. Дядо ти ми беше много добър колега и приятел. Спомням си го висок, строен, с леко оредяла и прошарена коса, имаше едни белези на бузата. Усмихваше се , като говореше. Той работеше в София-прес. Срещу Окръжна болница, до магазин Бриколаж на Цариградско шосе. Агенцията беше мощен външно политически институт: произвеждаха филми, издаваха на много езици ежедневно вестници, много списания, книги, фотоалбуми, снимкови изложби. Имаха си собствена печатница, една от най-добрите тогава за цветен печат. Задачата на агенцията беше да пропагандира по света предимствата на социалистическа България. Всички издания и снимки бяха напудрени, лъскави и положителни.Само красиви неща. Но това беше животът тогава, а работеха много добри професионалисти и квалифицирани фотографи.

Та дядо ти не беше само фотограф, той работеше и като снимков редактор / билдредактор/. Нещо рядко за тогава, пък и за сега. Той търсеше, подбираше и набавяше снимков материал, главно цветен диапозитив за печат 6/6 и 6/9. Трудна и тежка работа. Получава тематичен план и там един полуидиот-редактор написал например: Модерен младежки дом в село Овчарово, почивна станция за миньори, очерк за Героя на соц.труд доячката Кера… И той човека хукваше със списъка по софийските фотографи да пита: кой има заснето и готово – това и кой онова. И за всяка тема представяше по няколко снимки, за да могат да подбират и пасват снимките. Беше изключително принципен и перфекционист. Имаше широк фотографски мироглед и набито око и избираше най-доброто. Никакъв компромис. А имаше други колеги, от различни списания и издания, които също търсеха и набавяха снимки. Караха леко през просото. Бяха готови да вземат и посредствени и елементарни снимки, понякога боклуци, но при условие 20-30 % от хонорара после да получат те на ръка.

Корупцията не е от вчера. Дядо ти не беше от тях. Бог да го прости,вечна му памет!!! Та сега след него е останало доброто му име и много албуми и издания. Много се радвам, че продължаваш неговата професия и голямо хоби. Прекрасно е и не се среща често. Моето момиче, когато имаш нужда от помощ или нещо фотографско можеш да разчиташ винаги на мен. В памет на дядо ти.“ Рафи